Светът на палеонтологията

След години на дискусии в академичната общност с корекции и допълване на основния закон на 23 януари 1904 г. с декрет на министерския съвет, националното Висше училище в гр.София било преименувано в "Софийски Университет "Св. Климент Охридски"". Под т. 7 са дефинирани неговите департаменти и факултети.От границите на факултета по математика и физика за първи път с нормативен акт започва съществуването си департамента по геологя и палеонтология, който вече повече от век играе решаваща роля за висшето геоложко образование и наука в България. В последствие официално се отделя като факултет по геология и география, който съществува и до днес. Историята му започнала през 1891 - 1892 г., когато в департамента по естествена история на Софийското више училище д-р Боне Баев прочел първата геоложка лекция. С този начален курс е поставена основат на вишето българско геоложко образование.

Г-н. Златарски се завръща в българсото училище за висше образование със значителни знания и професионален опит, придобити в чужбина. Работи като минеролог в министерството на финансите (1880), и директор в геологическия отдел на министерството по търговията и селско стопанство (1893), той обаче не се ограничава само с административна дейност, но също така проявява интерес към научна работа, като резултат от неговата дейност той публикува 12 научни статии, с което става основател на българската геоложка литература. Той също така публикува 2 геоложки карти на България с прилежащи скали: 1:500 000 и 1:750 000. Той натрупва нови знания при официалните си посещения и работа в библиотеки и музеи на Австрия и Англия. Също така участва в 4-тия международен геоложки конгрес в Лондон през 1888г. Голями предимства му дава работата с Франц Тула, който често посещава България, а също и неговото приятелство и съвместна работа с Константин Иречек.

   На 14 декември 1974 год. се навършиха 10 години от смъртта на основоположника на българската палеонтология проф. Петьр Ни-колов Бакалов.
   Петър Н. Бакалов е роден на 21 април 1879 г. в гр. Котел. Син на родители със средно материално състояние, той получава първоначалното си образование в родния град. През 1898 г. завършва I мъжка гимназия в гр. Варна, където още като ученик проявява интерес към естествените науки. В резултат на тази заинтересованост следващата година за-писва да продължи образованието си във Висшето училище - София със специалност естествена история. Заинтригуван от увлека-телните лекции на проф. Г. Златарски по геология и палеонтология Бакалов събира от триаските и юрските седименти, разкри-ващи се в района на родния му град, оби-лен фосилен материал. Част от него той за-почва да обработва и определя още на сту-дентската скамейка под прякото ръководство на своя учител проф. Златарски.
   След завършване на висшето си образо-вание П. Бакалов е назначен за редовен учител по естествена история първоначално в с. Ичера, тогавашна Котленска околия, след това в Габрово, Варна и в I мъжка гимназия в София. Като учител от 1903 до 1905 г. е командирован от Катедрата по геология и палеонтология на специализация в Герма-ния - Фрайбургския университет - при проф. Щайман. Тук любовта му към палеонтоло-гията се разраства още повече, като се поя-вяват и първите му публикации върху триа-ската и юрската фауна при Котел.
   Завърнал се в България, Бакалов е ко-мандирован от 1. IX. 1906 г. първоначално като нередовен, а след това като редовен асистент към Катедрата по геология и па-леонтология. На 16 февруари 1914 г. е из-бран първоначално катофчастен нехоноруван, а след това като редовен доцент към съ-щата катедра. На 8. Х същата година до-цент П. Бакалов произнася първата си встъ-пителна лекция по палеонтология на тема „Измирането на големи групи животни в про-дължение на земната история" (1915 г.).
   От 1 януари 1920 г. Бакалов е избран за извънреден, а от 1 април 1922 г. за редовен професор към Катедрата по геология и палеонтология, която оглавява от 1 юни 1942 г. до октомври 1949 г.
   Преподавателската и изследователската дейност на проф. Петър Н. Бакалов е твърде разнообразна. Изпод неговото перо в раз-стояние на около 60 години до последните дни от живота му излезнаха общо 36 научни труда, два учебника - Кратък курс по па-леонтология (палеозоология) (1928 г.); Кратък курс по исторична геология (1946 г.) - и един Палеонтоложки определител с д-р В.Цан-ков (1939г.). Палеонтоложките му трудо-ве са посветени предимно на неогенската бо-зайна фауна в България. На него се дължи и от-криването в района на селата Калиманци и Кромидово (Благоевградско) богатата хипарио-нова (пикермийска) фауна, която е описана в редица негови трудове. Наред с тази фауна той изследва и всички находки от представи-телите на Рroboscidеа, описани в 13 труда, в резултат на което името му стои редом със световно известните палеонтолози като В. О. Ковалевски, М. Павлова, А. А. Борисяк, О. Аbel), Сh. Doperet, G. Schle-singer, М. Schlosser, J. J. Kaup и др.
   Като венец на изследователската му дей-ност в областта на бозайната фауна се явява монографията върху терциерните бозайници, обработена съвместно с неговия ученик Иван Николов, отпечатана като т. Х от поредицата „Фосилите на България".
   Проф. Петър Н. Бакалов още като студент започва да сътрудничи и на природо-научните списания. До последните дни на своя живот той е написал над 200 научнопопу-лярни статии, посветени на най-различни въ-проси. И тук обаче главната тежест пада върху геологията и палеонтологията.
   Като един от основателите на Българ-ското геологическо дружество той бе и негов дългогодишен председател, а в последните няколко години и почетен председател. Също така е и един от инициаторите и основате-лите на Българското пещерно дружество.
   През 1926 г. Бакалов е делегат на Меж-дународната геоложка конференция в Рур-ската област (Германия), а в 1937 г. посети и Съветския съюз като делегат на XVII Между-народен геологически конгрес.
   Многоброини ученици на Проф. Бакалов голямата част от които са станали видни геолози и палеонтолози с чувство на уважение си спомнят за своя учител.

Иван Николов