Oгромно разнообразие от останки
на хоботни са намерени в нашата страна на различни сратиграфски
нива от Еоцена до Плеистоцена. Те са глажно от Deinotheres, Gomphotherium,
Mammuthus, Anancus, Tetralophodon/.
Mолари, челюсти, бивни и кости на крайниците
са най-често срештаните фосили. Рядко се намират повече от 20
-30 кости от един индивид, а намирането на цял скелет би било
голяма сензация.
Най-цялостния и впечатляващ скелет е на Deinoterium
thraciensis. Той е един от малкото в света. Дейнотеридите са клон
от еволюцията на слоновете. Те поели различен път на развитие
малко преди Гомфотериумите и Мамутите да направят това. Дейнотериумите
съществували в древността от рания Миоцен до Плеистоцена( като
рецентен вид само в Африка).
Дейнотериумите са близки по структура да слоновете
ако ги сравняваме по крайниците, но са напълно различни ако разгледаме
челюстите. При тях липсват бивни на горните челюсти, за разлика
от долните, на които са добре изразени и извити назат. Тази непривична
форма може би се дължи на факта. че са им помагали да се измъкват
при затъване в тресавища. Предполага се, че това е най-вероятния
им хабитат.Позицията на носовите отвори ни говори за това, че
са имали хобот. Дейнотериумите не са имали други прогресивни белязи
освен гиганския размер.
Всъщност нямя преки доказателства за тяхното
съществуване до рания Миоцен. Учените все още не са открили техните
предшественици, въпреки наличието на други хоботни бозаиници през
този период. Някои смятат, че прадедите им трябва да се търсят
сред Баритериумие, но до сега нямаме преки доказателства за тази
теория. Дейнотериумите мигрирали към Европа и Азия в рания Миоцен,
но никога не станали толкова типични за тези райони както били
слоновете.
Нашият скелет на Деинотериум е открит през
1965 от г-н Ковачев/ учител от Асеновград/ в Понтски пясъци близо
до село Езерово - югоисточна България. След анализ на зъбите му
се установило че животното е било 40 - 45 годишно. Дължината на
тялото е 7 м, високо 4.20 м и е умряло преди 10 мильона години
в тинестата плитчини на тропическа река, текла по това време през
тези територии.
Съществуват 2 теории за неговата смърт. Според
едната той е затънал в тинятя при локално наводнение и не е могъл
да се измъкне. Втората гласи, че е бил преобърнат от силна вълна,
за което говори положението на тялото му.
Въстановяването на скелета е направено Проф.
Иван Николов. Цялата реставрация продължила около 7 години, като
около 70% от скелета са истински. Точно копие на скелета се намира
вАсеновградскя
Днес този праисторически гигант е едно от най-големите
постжения на българските палеонтолози.
